Антична куполна гробница /тракийски храм/

Античната куполна гробница е датирана от края на III в. Или началото на IV в. сл. Хр. На това място се е намирал никрополът (градът на мъртвите). Призната е за национален паметник на културата.

Оригиналната форма и тухлената гъбоподобна конструкция на гробницата я правят уникален представител на култова архитектура от епохата на късната античност по български земи. Личат и елементи от архитектурата на старите тракийски гробници.

Гробницата край Поморие е изградена в чест на последните римски царе или на Максим Ройметалк, който спасява Анхиало от нашествията на готите, твърди известният историк д-р Атанас Орачев. Неговите проучвания са показали и друга зависимост между траките и готите. Според историка, готите са плячкосали района до Малко Търново и са отвлекли много траки, които са заселили на север от река Дунав. По-късно готските племена са предявили претенции към тези градове, тъй като те не са били монолитна група, а само елитът им е бил източногермански .

„Така наречената „Поморийска гробница“ най-вероятно ще се окаже мавзолей на последните тракийски царе, независимо от това коя от двете версии, които предлагам, ще се окаже вярна“, каза д-р Орачев. Тъй като съоръжението е намерено празно, без никакви археологически, епиграфски или нумизматични материали, които да подскажат неговата датировка и предназначение, се е приело че това е „гробница… мавзолей или хероон, предназначен за погребението на знатен тракиец и неговата фамилия. Вероятно в страничните ниши са поставяни урните с праха на покойниците… Мавзолеят трябва да се датира от края на III или началото на IV в.сл.Р.Хр.”.

Едната версия е, че това е мавзолей на „философа” и „военачалника” Максим Ройметалк, понеже името буквално означава „от рода на Ройметалк”. Той спасява Марцианопол от печалната участ да бъде превзет и опустошен от готонски /готски/ грабителски пълчища през 250 (или 251 г.?), а оцелелите да бъдат отвлечени в земите на север и североизток от р. Дунав. Ето защо дейността на този тракийски аристократ няма как да не е предизвикала извънредните благодарности към него и към неговата царствена фамилия. Има задоволителен отговор и въпросът защо пък точно край Анхиало. Знатната фамилия на Максим би могла да разполагала с имение в анхиалската мера и да е изградила тук свой родов некропол, а и самият Максим да е роден там.

Съществува обаче и още една също неразгледана досега в историографията вероятност – мавзолеят всъщност да е на последния тракийски цар. През 44 г.сл.Хр. Гай Юлий Ройметалк III е убит и при липсата на пряк негов наследник Рим не закъснява да анексира Тракия. Според версията на ромейския автор Георги Синкел, смъртта на Ройметалк III става в резултат на дворцов преврат, оглавен от неговата съпруга.

Гай Юлий Ройметалк – също като мнозина от своите предходници, бил римски гражданин, а след неговата смърт (и за да направят възможна предстоящата анексия на Тракия) двамата му живи братя са въздигнати за царе: Полемон II – на Боспор и Понт, а Котис (Котю) – на Мала Армения. Това обаче изглежда не е било достатъчно, за да замъгли истинските намерения на Рим и да тушира недоволствата. Ето защо римската имперска машина целенасочено предприема специална кампания. Тъкмо част от нея изглежда да е и решението да се изгради почетен мавзолей на бизийските царе – верни римски съюзници от близо век и половина.

Вместо край осквернената с кръвта на царя и затънтена в Странджа тракийска столица Бизия, мавзолеят е изграден край Анхиало. Избраното място е далеч по-достъпно и представително, в околностите имало немалко имения на видни аристократи и най-важното – тракийски могилен некропол. И още по-важното – избраното място се намира посред най-големия кръстопът в Древна Тракия. Макар и от по-късно време, от римската пътна карта „Табула Певтингериана” се разбира, че в Анхиало „влизат” и „излизат” цели пет имперски пътя.

Според д-р Орачев гробницата не е ограбена, а самите поморийци са прибрали всичко ценно от нея именно заради нашествието на готите. Историците са на мнение, че този мавзолей е уникален. Подобни съществуват само два – в Рим, но те са само на римски императори.